Практически съвети

За читателите на “Труд” доц. Антони Георгиев от ВМА даде няколко съвета:

- Ниската температура, която действа като анестетик (б.р. - обезболяващо средство), прави така, че прагът на човешката болка се повишава. Затова, ако при движение или натоварване се стигне до травма, може почти да не се изпита болка. Често хората я подценяват и незабелязано състоянието може да се задълбочи. Затова най-добре е при падания, удари, навяхвания или каквито и да било спортни травми веднага да се направи консултация със специалист. Има случаи, при които тялото е толкова силно охладено, че е възможно да не се усети дори счупване на кост.

- Най-рисковите спортове са футболът и ските, защото при тях се извършват опасни усукващи движения, водещи до травми. В класацията се подреждат също баскетболът и тенисът. При фитнеса се наблюдават по-специфичен тип натоварвания, те не са ротационни, затова там проблемите идват от пренапрежението, предупредиха специалистите. А рискът от травма в залата настъпва от несъответствието при вдигането на тежести и възможностите на костно-мускулната система. В тези случаи се стига до възпаления на мястото на залавянето на сухожилията към съответната кост на крайника. Възможни са и мускулни разкъсвания.

- Фитнес маниаците вземат и различни вещества, с които увеличават мускулната сила и маса. Те обаче трябва внимателно да преценяват какво въвеждат в организма си, т. е. какъв е произходът на субстанциите, имат ли регистрация у нас и разрешени ли са. Защото последствията пак могат да отведат консумиралия ги в болница.

- Дали спортът може да доведе до износване на ставите. Да, наблюдава се износване на хрущяла на ставите, но това се случва наистина след дългогодишно натоварване. Подобен риск съществува, защото хрущялната тъкан не подлежи на саморегулация и възстановяване (дори примерно с лекарства).

- Хората, които карат ски, трябва да знаят, че най-сериозни са уврежданията на кръстните връзки на коляното. Те задължително изискват операция и продължителен период на възстановяване. Нормалните натоварвания на крайника се позволяват най-малко половин година след хирургичната интервенция. Изкълчванията на раменната става пък дори при проведено неоперативно лечение доста често водят до последващи нови. Затова, ако искаме да възвърнем нормалната й функция, не може да минем без операция. А последващата терапия продължава 3-4 месеца.