Намериха гена, отговорен за самоубийствата

След анализ на генома на хората с биполярно разстройство, учените са заключили, че за суицидното поведение до голяма степен е протеина ASR1. Перепродукцията му в мозъка причинява при маниакално-депресивните пациенти желание "да застане на ръба на пропастта." (или да премине границата)

Според статистиката в САЩ умират от самоубийство, 1,4% от населението, а 4,6% поне веднъж в живота си са направили такъв опит. Жаждата или желанието за суицид е отличителен белег на така нар. биполярно разстройство (по-правилното име на маниакално-депресивна психоза): 47% от хората с това заболяване си мислят за самоубийство, и 25%, уви, реализират плановете си за самоубийство. Това пише compulentac, позовавайки се на EurekAlert!..

Само хора с това разстройство на съзнанието са били обект на изследване на учени от Университета Джонс Хопкинс" (САЩ). Целта е била да се провери дали за суицидните мисли има генетични причини, заедно с чисто психическите.

В статия, публикувана в сп. Molecular Psychiatry,, учените съобщават, че са констатирали малък фрагмент от втората хромозома, която е свързано с повишен риск от самоубийство. В този пасаж има четири гена, един от които, ASR1 може пряко да повлияе за суицидно поведение. Според изследователите, протеинът ASR1 засяга същите невронни пътища в мозъка, които са засегнати от литиеви соли, използвани при лечение на биполярно разстройство, но с обратен ефект.

За статистическия анализ, са избрани 2700 възрастни с маниакално-депресивни психични разстройства. Тези от тях, които са имали допълнително копие на гена ASR1, почти наполовина, е по-вероятно да са направили опит за самоубийство, пациентите с три копия на гена, три пъти по-често са опитвали да се самоубият, отколкото тези, които имат този ген в "единствено число".

Учените са направили обратен експеримент, опитвайки се да предскажат чрез ДНК пациенти със суицидни настроения. Имайки проби от ДНК на 3000 пациенти с биполярно разстройство, изследователите успели да се определи точно кои от тях са състояние да "се контролират", и кои са склонни към саморазрушителни действия и опит за самоубийство.

Според ръководителя на групата Вирджиния Уилур, учените отдавна подозират, че разликата между "да мисля за самоубийство" и " да се самоубия", се определя от гените, а сега и тази хипотеза може да се счита до голяма степен доказана. По-нататъшната работа трябва да бъде насочена към точно описване на механизмите, чрез които рисковите генетични фактори, оказващи влияние върху човешкото поведение. Оповестяването на този механизъм ще предостави безпрецедентна възможност да се намери "лек за самоубийството".

Секс и здравословен начин на живот

вторник, 15 ноември 2011 г.