Показват се публикациите с етикет кортизол. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет кортизол. Показване на всички публикации

понеделник, 15 август 2011 г.

Осем причини за нисък тестостерон

1. Соя

soy is amazingly good for you. .
It works in marmosets.
It works in mice.
And it works in humans.

2. Тофу - произход соя. Тофуто е ястие което продуцира значително увеличаване на сексхормон свързващ глобулин или иначе казано тофуто Ви отнема от изключително ценният свободен тесдтостерон. Както знаете едва 2-3% от произведеният от тестисите ви тестостерон достига до рецепторите на клетките, защото преди това "лошият сексхормон свързващ глобулин вече се е свързал с останалите 98% от вошият тестостерон.

3.Ниско мазнинната диета

drive up your testosterone too!

Намаляването на мазнините и увеличаването на фибрите в храненето намаляват тестостерона с 12%, а заедно с тестостерона намалява и вашето либидо.

3. Месо. Консумирането на месо увеличава производството на тестостерон.

Плазмените нива на тестостерон и естрадиол са значително по-ниски при вегетарианците отколкото при месоядните.

4. Алкохол - приемът на 5 чашки твърд алкохол, намалява вашият тестостерон с до 44%


5. Тютюнопушенето

depress testosterone cigarettes directly affect the Leydig cells,

6. Почивка - претренирването намалява тестостерона

overtraining reduces testosterone levels A Review of Overtraining Syndrome Influence of 6-week, 6 days per week, training on pituitary function in recreational athlete

7. Ядосвай се за всичко

Тялото отговаря на стреса като отделя хормона кортизол, и така increased cortisol води до decreased testosterone

This study



понеделник, 8 август 2011 г.

The Four Hormones of the Apocalypse

Физиологични ефекти при понижаване нивата на глюкозата

Физиологични ефекти при понижаване нивата на глюкозата

Човешкият мозък има непрестанна нужда от глюкоза, а черният дроб се грижи концентрацията й в кръвната плазма да е в нормалните граници. В различни източници ще срещнете леко различаващи се стойности на ‘нормалните граници’, а често са дадени и такива на гладно, след прием на храна и преди лягане, но обикновено приемаме интервала от 65 до 110 мг/дл (3.6 – 6.1 ммол/л). Ако нивото на кръвната захар (както разговорно наричаме глюкозата) падне под 40 mg/100 mL се стига до състояние на хипогликемия, което се характеризира с различни симптоми, сред които по-трудна концентрация, изпитване на постоянен ‘вълчи’ глад, умора, мускулна слабост. До състояние на хипогликемия може да се достигне при продължително гладуване, вземането на някои лекарства, вродена аномалия на стомашно-чревния тракт, след операции, при някои видове заболявания или ракови образувания. По-нататъшното понижаване на концентрацията на кръвната глюкоза водят до конвулсии и изпадане в състояние на кома, а крайната хипогликемия има летален изход. Затова поддържането на нормалните граници глюкозата в кръвната плазма е един от основните приоритети на човешкия организъм, който е развил няколко механизма за регулация. Сред тях са хормоните инсулин, глюкагон, кортизол и епинефрин.

Всички те заедно участват във фината регулация на нивото кръвната захар, така че то да се държи около средното, чрез влиянието си върху многобройни процеси протичащи в много тъкани в човешкото тяло, но най-вече в черния дроб, мускулната и мастната тъкан:

  • Инсулинът сигнализира за стойности на кръвната захар над нормалните нива и в резултат на това клетките ни поемат излишната глюкоза от кръвта и я преобразуват в запаси от гликоген и триглицериди;
  • Обратно на него глюкагонът се включва при прекалено ниски нива на кръвната захар. Това довежда до произвеждането на глюкоза от гликогена в черния дроб и мускулите и окисляването на мастните киселини, чрез което също се образува енергия (за да редуцира използването на глюкозата в кръвта);
  • Епинефринът се отделя в кръвта ни за да подготви сърцето, белите дробове и мускулите ни за предстояща остра нужда от енергия;
  • Кортизолът се включва при продължителен стрес и играе ролята на медиатор в отговора на тялото ни.

След прием на богато на въглехидрати хранене глюкозата навлиза в кръвта ни, което повишава секрецията на инсулин от β-клетките на панкреаса (и, съответно, понишава тази на глюкагона).

Инсулинът стимулира поемането на глюкозата от мускулите и мастните клетки, където глюкозата ве превръща в глюкозо-6-фосфат, а в черния дроб активира синтезът на гликоген. Когато депата за гликоген в мускулите и черния ни дроб са напълнени, излишната глюкоза се превръща в телесни мазнини като инсулинът активира окисляването на глюкозо-6-фосфата до пируват чрез глюколиза и окисляването на пирувата до ацетил-коензим-А. Ако няма нужда от допълнително окисляване на получения ацетил-коензим-А, то той се използва за синтез на мастни киселини в черния дроб, след което те се транспортират до мастните тъкани. Така инсулинът се оказва виновникът излишната глюкоза в кръвната захар да бъде складирана като телесни мазнини.

Панкреас

Панкреас

Глюкагон (изт. http://www.chemblink.com)

Глюкагон (изт. http://www.chemblink.com)

Няколко часа след приема на въглехидрати се наблюдава лек спад в нивото на кръвната захар вследствие на което α-клетките на панкреса засилват отделянето на хормона глюкагон, което води до намалени нива на секреция на инсулин. Глюкагонът повишава концентрацията на глюкоза в кръвта по няколко начина: той активира гликоген фосфорилазата и дезактивира синтеза на глюкоген; от друга страна инхибира глюколизата в черния дроб и стимулира синтеза на глюкоза посредством глюконеогенезата. По този начин той кара черния дроб да произведе повече глюкоза, която навлиза в кръвта и така нейната концентрация се повишава до нормалните стойности. Много важно свойство на глюкагона е и въздействието му върху мастната тъкан чрез активирането на липазата, която освобождава мастни киселини за транспортирането им до черния дроб и други тъкани, където те биват използвани за гориво с цел запазване на глюкозата за мозъка.

В първите часове след последния прием на храна, както видяхме, кръвната захар е леко понижена и организмът ни получава енергия от глюкозата, която се освобождава от гликогена в черния дроб, а синтезът на мазнини е минимален (или дори няма). С всеки изминал час по-късно глюкозата в кръвта намалява още повече, отделянето на инсулин също намалява, а това на глюкоген расте. Това довежда до превключване на основния източник на гориво – триглицеролите. При продължително гладуване обаче организмът прибягва до крайни начини за да набави глюкоза за мозъка: започва да разгражда протеините, като посяга първо на най-ненужните му такива по време на гладуване. Всичко това продължава докато бъдат изчерпани резервите под формата на мазнини. След това започва разграждане и на всички останали протеини в тялото, което води до нарушаване на жизнените фукции и смърт.

Регулация на кръвната захар

Регулация на кръвната захар

Епинефрин

Епинефрин

Епинефринът и норепинефринът се отделят при екстремни условия. Ако разгледаме животно, над което е надвиснала опасност (тревопасно забелязва появата на хищник например), то тези два хормона се отделят карайки тялото да засили кислородната консумация, увеличи кръвното налягане и сърдечната честота. Епинефринът въздейства предимно на мускулната и мастната тъкан, както и на черния дроб. Той активира гликоген-фосфорилазата и дезактивира синтеза на гликоген (точно както действа и глюкагонът!) , като по този начин се увеличава кръвната глюкоза, която е горивото за предстоящата анаеробна активност (бягане от хищника, ако вземем горния пример). Други фукции на епинефрина са стимулирането на синтеза на аденозинтрифосфат (АТФ), мобилизацията на мастната тъкан (липазата – отново еднакво действие с глюкагона) и инхибира секрецията на инсулин (което, както вече знаем, води до мобилизиране на използването на енергийните запаси и инхибиране на попълването им).

Кортизол

Кортизол

Кортикостероидният хормон кортизол се освобождава при различни видове стрес – гняв, страх, глад…, както и при ниски нива на кръвната захар. Неговото действие се основава на активирането на мускулите, черния дроб и мастната тъкан за противопоставяне на стреса. Той е относително бавнодействащ хормон като въздействието му се основава на промяна на метаболизма.

Повишеният кортизол води до:

  • увеличаване на освобождаването на мастните киселини от мастната тъкан и използването им за гориво от тъканите, а глицеролът – за глюконеогенеза в черния дроб;
  • стимулира разграждането на протеина от мускулите и транспортирането на техните аминокиселини до черния дроб, където те служат за прекурсори на глюконеогенезата;
  • подобно на глюкагона (и обратно на инсулина) той стимулира синтеза на глюкоза посредством глюконеогенезата.

Разбрахме, че глюкагонът, епинефринът и кортизолът са хормоните, които стимулират използването на мастните киселини за енергия от тялото. Разбира се, не бива да пропускаме и хормонът на растежа, но мястото му е в друга статия. Случаят с кортизола е малко ‘странен’. Да, той е хормон на стреса, но да не забравяме, че и епинефринът е такъв. Защо тогава да набеждаваме само кортизола за ‘лош’ хормон? Бодибилдерите знаят, че той изгаря мускулите им, и затова са му дали лошо име и се страхуват от него. Може би няма да стоят така нещата, ако разберат повече какво по-точно е хормон на стреса и защо разгражда мускулната тъкан.

Хормон на стреса е този, който се отделя при стрес и неговата цел е да подготви тялото за преодоляване на дадената стресова ситуация. Кортизолът и епинефринът имат за цел да мобилизират енергийните ресурси на тялото (свободните мастни киселини и глюкозата) и да приведат нервната система в състояние на повишена готовност. Както вече видяхме, глюкозата може да се образува от мускулния и чернодробния гликоген. Но може да се разгради и мускулна тъкан до аминокиселини, някои от които да бъдат преобразувани в глюкоза от черния дроб. Т.е. ‘изяждането’ на мускулите не е основната функция на кортизола (нито на епинефрина), а просто един от възможните варианти, чрез които тялото ни да си набави енергия при нужда. Добре е да се отбележи, че ние не притежаваме хормон, специално създаден за разграждане на мускулна маса. Една от дейностите на кортизола е да имаме енергия сутрин при събуждането си, а не да станем от сън с по-малки мускули!

Видяхме и, че ако не се храним достатъчно дълго време тялото ни започва да отделя глюкагон, който води до разграждане на запасеният в мускулите и черния дроб гликоген до глюкоза. Ако гликогеновите депа са изчерпани (което може да се получи при диети прекалено оскъдни на въглехидрати) действието на глюкагона наподобява това на кортизола – разграждане на мускулна тъкан за получаване на аминокиселини и оттам – на глюкоза, която да върне нивото на кръвната захар в нормални граници. По-честото ядене на въглехидратни храни пречи на отделянето на глюкагон, като тези с нисък ГИ са по-добри за целта, тъй като те поддържат кръвната захар в нормални граници за по-продължително време и, съответно, не водят до инсулинов пик. Ако целим да загубим мазнини на всяка цена е добре, но ако искаме да имаме и мускули по себе си трябва да се стремим към ниски нива на глюкагона. Все пак той е анти-анаболен хормон (инсулинът е анаболен, а, както видяхме, действието му е обратно на това на глюкагона). Т.е. когато нивата на глюкагон са повишени в тялото анаболната (изграждащата) фаза в организма ни спира – той преминава от изграждане (растеж) и поддържане (запасяване с хранителни вещества) – анаболизъм към мобилизирането им и освобождаване на енергия – катаболизъм.

Ефедрата, кофеинът, съставките в много бърнери стимулират надбъбречните жлези на използващите ги да отделят повече епинефрин. Видяхме, че това ни държи фокусирани, енергезира ни, и, най-вече, топи мазнините. Това е вярно, но… продължителното въздействие отвън води до насищане на надбъбречната жлеза и тя спира да произведа епинефрин. Може да се стигне дори до там, че дори външната стимулация да не може да стимулира продукцията на епинефрин от надбъбречните жлези. Невъзможността да се произвежда достатъчно епинефрин води след себе си постоянни високи нива на кортизола, и отново се завъртаме в порочния кръг на забавяне на метаболизма и ‘изяждане’ на мускулите. Ето защо и на самите бърнери можете да видите препоръки за максималното време, което да ги използвате и нуждата от почивка преди повторен цикъл с тях.
Ето какви изводи можем да си направим дотук:

  • Трябва да се пазим от предизвикване на пикове на инсулина, когато нямаме нужда от това, защото това води до отлагане на мазнини в мастните депа при напълнени вече гликогенови складове (мускули и черен дроб).
  • От друга страна е добре да повишим инсулиновата си чувствителност, защото колкото по-висока е тя, толкова повече мазнини изгаряме по време на сваляне, а при качване – трупаме повече мускули и по-малко мазнини.
  • Въглехидратите да ни бъдат ситуирани около тренировката и другият период, в който да ги приемаме, да е сутринта със закуската. През останалото време е добре да приемаме въглехидрати само от зеленчуци или нека поне да са такива с нисък ГИ.
  • След като сме разпределили правилно въглехидратите, нагаждаме останалите хранения през деня си с оглед конкретните цели, които сме си поставили, и начинът ни на живот. При режим за редуциране на теглото глюкагонът ще ни бъде повишен през деня, но няма да гладуваме, защото енергията ни ще идва от другите хранения. Така няма да губим мускули. Т.е. ключът към топенето на мазнините е да намерим златната среда между поддържането на анаболно състояние и гладуването, вместо да ограничим до минимум мазнините, защото така уж тялото щяло да гори собствените си, и до минимум въглехидратите, защото така пък тялото нямало да трупа мазнини.
  • Добре е да тренираме по-често и по-кратко, вместо дълги и продължителни занимания. Тренировките повишават инсулиновата чувствителност, но претренирането и прекалено дългото трениране вдигат нивата на кортизола.
  • Не бива да прекаляваме с фет-бърнерите за дълъг период от време. Точното време и продължителност за прилагането им са ключът за успеха.
http://www.yulisgym.com/blog/wordpress/?p=1322
1298294535

7 причини за нисък тестостерон и оплешивяване


21-02-2011

Обикновено оплешивяващите мъже имат по-висок тестостерон от средностатистическия. Но има и такива, които са хем плешиви, хем с ниско либидо - както една позната споделя: "Прецакани от всякъде". Вижте кои са основните причини, в резултат на които мъжете оплешивяват и едновременно с това имат тестостерон под нормата.

Висок кортизол


Най-големият кошмар на тестостерона е повишеният кортизол. Накратко – тези два хормона са антагонистични. Кортизолът по своята природа е катаболистичен, докато тестостеронът – анаболистичен. Повишеното ниво кортизол у мъжете може да доведе до депресия и еректилна дисфункция. За да увеличите тестостерона и намалите оплешивяването, спете достатъчно, консумирайте пълноценни храни и най-вече намалете стреса.

Дисфункция на щитовидната жлеза


Ако работата на щитовидната жлеза е намалена, бива засегнат и метаболизма. Това кара организма да изпраща сигнали в цялото тяло, че е в състояние на глад и трябва да се премине към съхраняване на наличното. Последните неща от които се интересува вашето тяло по време на глад е косата и половите хормони.

Метаболитен синдром

Метаболитният синдром се характеризира с множество симптоми, влошаващи здравето. Дисбаланс на глюкозата в кръвта, високо кръвно налягане, високо ниво на триглицеридите, поясна затлъстялост са белезите, които характеризират и ниския тестостерон и намаляване на окосмяването на главата.

Недостиг на цинк


Цинкът е важен за косата и за половите хормони едновременно. Недостигът на цинк се свързва с намалено производство на сперма и намален тестостерон. Консумацията на месо, от животни, хранени с трева, ще ви осигури по най-ефективен начин този толкова важен елемент. неприятната новина в случая е, че в България е почти невъзмоно да се намери.

Недостиг на мастни киселини


Един адекватен прием на животинска мазнина и масло доставя на организма необходимите условия за ефективно производство на полови хормони.

Увеличена активност на ензима ароматаза


Увеличено ниво на мастна тъкан в тялото, съпроводено от недостатъчно тестостерон, произхождащо от неправилно хранене, водят да производството на повече естроген чрез ензима ароматаза. Увеличеното ниво на естроген при мъжете се свързва със загуба на косата. За да промените този процес се препоръчва спортуване и правилен хранителен режим.

Увеличен пролактин


Според някои научни изследвания, повишените нива на пролактин могат да доведат до сериозни нарушения на процеса на растеж на косата и либидото. Факт е, че мъжете, страдащи от гинекомастия страдат и от повишено количество пролактин.


http://www.happybody.eu/article/7_prichini_za_nisuk_testosteron_i_opleshiviavane.107

събота, 30 юли 2011 г.

Кортизол

Кортизол

Живеем в динамичен свят, свят в който заседналият начин на живот, повишеният холестерол и сърдечно-съдовите заболявания се оказват най-големите недостатъци на нашата съвременност. В отговор на стреса, на който сме изложени, телата ни освобождават хормонa кортизол, отделянето на който изглежда "излишно", но в същото време e жизнено необходимо за правилното функциониране на човешкото тяло.

Какво е кортизол?

Кортизолът е стероиден хормон глюкокортикоид, който се отделя от кората на надбъбречните жлези. Глюкокортикоидите влизат в сложно взаимодействие с хипофизата, която контролира секрецията на кортизол през деня и със задстомашната жлеза, като така влияят върху въглехидратната обмяна.

Това става като:

  • Стимулират образуването на гликоген в черния дроб и мускулите, намаляват чувствителността към инсулин и забавят изразходването на гликогенните запаси при гладуване.
  • Освен това, регулирайки процесите на фосфорилиране в организма, те повиляват върху резорбцията на глюкозата в червата и нейното използване в тъканите.
  • Заедно с това, те активно участват в белтъчната обмяна, като подпомагат образуването на гликоген от безазотните белтъчни остатъци, получени при тяхното дезаминиране.

Особено характерно е влиянието на глюкокортикоидите върху мускулната функция, като при техния недостиг се развива мускулна слабост или извънредно лесна уморяемост.

Положителни ефекти, свързани с отделянето на кортизол

При нормални нива кортизолът може да бъде полезен за организма, тъй като:

  • подобрява паметта и способността за концентрация;
  • повишава съпротивителните сили на организма;
  • значително понижава чувствителността към болка;
  • участва активно в процесите за поддържане на постоянството на вътрешната течна среда или т. нар. хомеостаза.

Нормалното сектретиране на хормона и поддържането на едно относително ниво в кръвта помага за правилното протичане на редица жизненоважни за организма процеси, особено при условия на продължителен стрес.

Проблеми при по-високи нива на кортизол

Когато нивото на кортизол в тялото е повишено за по-продължителен период, това води до:

  • нарушени познавателни способности;
  • потиска дейността на щитовидната жлеза;
  • дисбаланс в нивото на кръвната захар, много често се наблюдава състояние, подобно на хипергликемия;
  • повишено кръвно налягане;
  • понижен имунитет;
  • забавят се процесите на зарастване на рани;
  • значително увеличена мастна тъкан (често свързано с патологични състояния, като инфаркт, инсулт, повишени нива на LDL и др.);
  • намалява мускулната тъкан;
  • редуцира значително костната плътност и създава потенциална опасност от развитие на остеопороза;
  • понижава секрецията на тестостерон и соматотропин;
  • затруднява използването на глюкозата;
  • генерира появата на стрии, язва и диабет;
  • ускорява процесите на стареене на клетките.

Хранителни навици и кортизол

Оказва се, че храненето е най-важният фактор за поддържане на относително постоянно ниво на кортизол в организма.

Чесънът е една от храните, участващи активно в поддържането на нормалното ниво на хормон в кръвта. Това се дължи на високото съдържание на витамин С, който е добре известен със своето антиоксидантно действие.

Той повишава съотношението тестостерон/кортизол приблизително с 20%, взема и активно участие в процеса на изграждане на колаген, особено важен фактор при наличие на високи нива на хормона.

Приемът на витамин С намалява и усещането за болка по време на тежка и интензивна тренировка. Една от най-изобилните аминокиселини в мускулите - L-глутамин, спомага за увеличаването на мускулния синтез, повишава съпротивителните сили и стимулира отделянето на соматотропин - хормон, известен като антагонист на кортизола.

От друга страна фосфатидилсеринът, фосфолипид, който се намира в малки количества в храната, мозъка и мускулните клетки, редуцира отделянето на кортизол вследствие на стрес, породен от тежка тренировка.

Той може да бъде два вида - животински и соев, като вторият значително намалява нивото на холестерол. Животинският фосфатидилсерин, който се намира в говеждия мозък, се смята за потенциално опасен поради възможност от заразяване с "луда крава".

Приемът на въглехидрати по време на и след тренировка значително намалява катаболните ефекти на кортизола. А това е и най-подходящият момент за похапване на нещо сладко след тежка тренировка.

Съчетанието на бързоусвоим протеин с въглехидрати е повече от препоръчително! Спортните напитки могат да предизвикат отделяне на инсулин, който от своя страна да доведе до прекратяване на секретирането на кортизол.

За да бъде ефективен процесът на "контролиране" на нивото на кортизола, е важно да се запомни, че е необходимо да се изгради правилен хранителен режим, включващ 6-8 малки хранения. Намаленият наполовина калориен прием може да доведе до увеличаване на нивата на кортизол с приблизително 40%.

Използването на подходящи суплементи води до постигане на добри резултати при контрола на този хормон. Захар, шоколад, кафе и храни с високо съдържание на мазнини неизменно водят до повишаване отделянето на кортизол.

Например, три чаши кафе през деня водят до повишение на нивото му за около 18 часа, а когато те са подсладени със захар, ефектът е още по-силен.

Всекидневният стрес най-често е породен от обездвижване, проява на алергична реакция, хранителен дисбаланс, висок прием на алкохол, кофеин или захар, депресия, недостатъчен сън, тежка тренировка или дори прекомерно седене пред компютъра. Но пък от друга страна лесно можем да приучим тялото си ефективно да се бори с физиологичните и емоционални дразнители.

Първото нещо, което със сигурност можем да направим е, да променим начина си на живот, като включим различни техники за справяне със стреса, дихателни упражнения, хипноза, медитация, йога, секс или дори просто слушане на хубава музика.

Намаленото количество кофеин и увеличеното време за сън, както и по-честите разходки на открито, са само част от преодоляването на този "проблем".

Кортизол

Кортизол – хормон на стреса

Какво е кортизол? Кортизолът е стероиден хормон ,отделян от надбъбречните жлези. Той e известен още като “хормон на стреса”, тъй като нивoто му се повишава при емоционален и физически стрес.

Този хормон е много повече от прост показател на нивото на стреса, той е необходим за функционирането на почти всяка част от човешкото тяло. Недостигът или превишаването на този изключително важен хормон , може да доведе до различни здравословни проблеми .

stressresponse Кортизол   хормон на стреса хранителни добавки и протеини

стресът отключва висок кортизол

Какво може да повиши кортизолът?

• ако сте попаднали в задръстване
• спор с членове на семейството или с някого изобщо
• ако закъснявате за работа
• тревогите за предстоящят Ви изпит
• преумората
• физически трудната работа
• заболяване, болест
• екстремални температури
При всички тези ситуации, тялото ви се стресира физически или емоционално ,което води до освобождаване на “повече от необходимите” количества от този хормон .По принцип нивото на кортизолът е по-високо сутрин (6-8 часа) и най-ниско около полунощ.

Малко повече за кортизолът

Кортизолът е стероиден хормон, произведен в надбъбречните жлези, които са малки жлези в непосредствена близост до бъбреците. Кортизолът игра най-важна роля в човешкото тяло , регулира кръвното налягане и сърдечно-съдовата функция. Той също така направлява използването на протеините , мазнините и въглехидрати в тялото . Отделянето на кортизол се увеличава, когато тялото е подложено на физически или емоционален стрес .
Веднъж след като се отдели кортизолът, той разгражда мускулния протеин, което води до освобождаване на аминокиселини в кръвта. След като този процес се случи, аминокиселини се използват веднага в черния дроб. Там те започват да синтезират глюкоза за енергия .Това повишава нивото на кръвната захар, така че мозъка happy Кортизол   хормон на стреса хранителни добавки и протеинида има повече глюкоза на разположение, като енергиен източник. В същото време другите тъкани в организма, намаляват използването на глюкозата като гориво. Кортизолът също води до освобождаване на мастни киселини( източник на енергия от мастните клетки), които да бъдат използвани от мускулите. Тези два енергийна процеса, подготвят организма за стресовата ситуация и дават на мозъка , съответния размер на енергийни източници.

Тялото съдържа комплекс от системи за обратна връзка, за контролиране на кортизолното отделяне и за регулиране на размера на кортизола в кръвта. Хипофизната жлеза е малка жлеза ,в основата на мозъка. Тази жлеза произвежда и отделя хормон, известен като АCТH. Секрецията на АCТH дава сигнал към надбъбречните жлези да увеличи производството на кортизол. След този процес, хипофизата получава сигнали от хипоталамуса на мозъка, под формата на CRH хормони.
Това е сигнал на хипофизната жлеза да освободи АСТН.Нивата на регулаторния хормон АСТН и CRH се увеличават след стресиращото събитие, което води до незабавно покачване на нивото на кортизол. Когато кортизолът се намира в достатъчно (или повишено) ниво, системата за обратна връзка сигнализира в хипофизната жлеза и хипоталамуса, които намалява продукцията на АСТН и CRH, в съответствие едно с друго. Това се извършва с цел намаляване на кортизолната секреция,когато са налице прекалено високи нива.

Анормални нива на кортизола

Някои лекарства като диуретиците и терапията на хормона естрегон, може да доведат до повишаване на нивата на кортизола. Прекалено нискит нива на кортизол, може да бъде впоследствие от лекарствена терапия с андрогени или фенитоин. При бременни жени и високо квалифицирани спортисти се наблюдават стойности над средните.

Как нивата на кортизол рефлектират върху бодибилдърите

Както вече казахме , кортизолът е катаболен хормон. Високите нива на кортизол могат да променят тялото от анаболно (изграждащ мускулатура), в катаболно (мускулна загуба) състояние. За да се запазят нивата на кортизола ниско, трябва да бъдете в добро настроение.Опитайте те се, да не се ядосвате излишно. Бъдете разумни, когато спортувате или работите физически по-активна работа. Разберете как тялото ви реагира на определени ситуации.

haney8 Кортизол   хормон на стреса хранителни добавки и протеини

Лий Хейни използва метода на визуализацията

Лий Хейни използва метода на визуализация върху тялото и мускулите си . Той вярва , че тялото ви никога няма да отиде там, където ума ви никога не е бил. По време на успешната си кариера по културизъм, Лий често възхвалява визуализацията и твърди, че именно тя му е помогнала в триумфа Когато визуализирате и си представяте ,че мускулите се увеличават, умът ви е спокоен. Вашето тяло е нестресирано и дори още по-спокойно от обичайното.

Как да намалите нивото на кортизол

Много от вас вероятно се питат, как да намалят нивото на кортизол. Има много различни начини, вариращи от справяне със стресовите събития, до приема на лекарства за борба за регулиране на кортизола. Ако мислите, че нива на кортизола ви са твърде високи, трябва да ги провери при Вашия лекар и да предприемите съответните действия .
За повечето от нас обаче, високите нива на кортизола са налице в тялото ни от стреса, на които ние сами се подлагаме. За да намалите нивото на кортизол, трябва да намалите стреса. Ако сте един от онези хора, които винаги се стресират и ядосват за дребните неща в ежедневието, трябва да си зададете въпроса, защо си го причинявате. Струва ли си в крайна сметка? Как това ще ви помогне ?
Ако имате физически трудна работа, можете да опитате да ядете малки закуски или храна по време на деня, за да дадете на тялото си достатъчно енергията . Вашето тяло не трябва да разчитат на мускулната тъкан за енергия.

Заключение

Въпреки че нивата на кортизола не са по-важни от храната и тренировките , те трябва да бъдат взети доста на сериозно. В борбата за мускулна маса, всяко малко нещо помога. Намаляване на високите нива на кортизола ще направи вашето тяло по-малко катаболно.

Кортизол в кръвта - изображение

Изследването на кортизол в кръвта се провежда, за да се определи какво е количеството на този хормон в кръвта. Нивата на кортизол в кръвта могат да дадат важна информация за функционирането на надбъбречните жлези и хипофизната жлеза. Хормонът кортизол се произвежда от надбъбречните жлези, а производството му се контролира от друг хормон – адренокортикотропен хормон. Този хормон се отделя от хипофизната жлеза.

Кортизолът има много функции – подпомага използването на глюкозата и мазнините за доставяне на енергия, подпомага справянето със стреса. Нивата на този хормон могат да се променят под влияние на някои фактори – силен стрес, физическа активност, инфекция, травма.

Нормалните нива на кортизол се повишават рано сутринта – най-високи са около 7 часа и постепенно спадат през нощта и по време на сън. При промяна в начина на живот – ако спите денем и сте активни нощем тези нива се променят.

При изследването на кортизол в кръвта обикновено се вземат две проби – една сутрин и една следобед или вечер.

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

Изследването на кортизол в кръвта се провежда в някой от следните случаи:

  • За диагностициране на проблеми с надбъбречните жлежи;
  • За диагностициране на проблеми с хипофизната жлеза.

Необходима ли е предварителна подготовка?

Преди провеждането на изследването е необходимо:

  • да избягвате тежка физическа активност в деня преди теста.
  • преди вземане на пробата от кръв 30 минути да полежите и да релаксирате.

Приемът на някои лекарства може да промени резултата от изследването. Такива лекарства са стероидите. Дори и след спиране на приема им те могат да имат ефект върху нивата на кортизол в кръвта. Ето защо е важно да съобщите на Вашия лекар за всички лекарства, които приемате независимо дали са по рецепта или не.

Ако имате каквито и да е въпроси за това как да се подготвите за изследването, какви са рисковете или какво означават получените резултати се обърнете към Вашия лекар.

Метод на провеждане на изследването:

Вземане на кръв от медицински специалист:

  • Поставя се еластичен маншет на ръката, с помощта, на който вените стават по-големи и е по-лесно вземането на кръв;
  • Почиства се мястото, от където ще бъде взета кръвта;
  • Поставя се игла във вената. Възможно е да се наложи повече от един опит за вземане на проба кръв;
  • Поставя се спринцовка;
  • Изпълва се спринцовката с кръв;
  • След събиране на достатъчно количество за пробата кръв се отстранява еластичния маншет;
  • Поставя се памучен тампон върху иглата, след което тя се изтегля внимателно от вената;
  • Притиска се мястото, от което е взета кръв.

Какво ще усещате по време на изследването?

Пробата от кръв за изследване на кортизол се взема от вена на ръката. При това изследване може да усещате пристягане от еластичния маншет. По време на самото вземане на кръв няма да усещате нищо, освен евентуално леко боцкане при поставяне на иглата.

Има ли рискове от провеждането на изследването?

При вземане на венозна кръв за изследване на кортизол съществува минимален риск от възникване на някои проблеми:

  • На мястото откъдето е взета кръвта може да се появи кръвонасядане. За намаляване на риска от това усложнение обикновено е достатъчно да притискате за няколко минути мястото, след като се извади иглата.
  • Много рядко може да възникне възпаление на вената. Това състояние се нарича флебит и обикновено преминава след третиране с компреси.
  • При хора с проблеми в кръвосъсирването може да има продължително кървене. Продължително кървене може да има и при приема на някои лекарства като Аспирин, Варфарин и др., които предпазват кръвта от съсирване. Ако имате каквито и да е проблеми с кръвосъсирването или вземате лекарства съобщете за това на Вашия лекар.

Резултати от проведеното изследване:

Изследването на кортизол в кръвта се провежда, за да се определи какво е количеството на този хормон в кръвта.

Резултатите са готови до 1 ден.

Нормални стойности:

Нормалните стойности могат да варират между различните лаборатории.

Възрастни:

  • Сутрин - 5–23 mcg/dL or 138–635 nmol/L
  • Следобед - 3–13 mcg/dL or 83–359 nmol/L

Деца:

  • Сутрин - 3–21 mcg/dL или 83–580 nmol/L
  • Следобед - 3–10 mcg/dL или 83–276 nmol/L

Новородени:

  • 1–24 mcg/dL или 27–663 nmol/L

Отклонения от нормата:

Високите нива на кортизол в кръвта може да се дължат на:

  • Синдром на Cushing – може да се предизвика от свръхактивност на надбъбречните жлези, тумор на хипофизната жлеза или на надбъбречните жлези, някои видове рак, дълго използване на кортикостероиди.
  • Болест на Cushing – може да се дължи на аденом на хипофизната жлеза. Аденомът води до производство на голямо количество адренокортикотропен хормон, което води до отделяне на голямо количество кортизол от надбъбречните жлези.
  • Увреждания и заболявания на бъбреците, черния дроб, депресия, хипертиреоидизъм, затлъстяване.
  • По време на бременност или при прием на противозачатъчни.
  • Скорошна операция, заболяване, травма, сепсис.

Ниските нива на кортизол в кръвта може да се дължат на:

  • Болест на Addison – дължи се на увреждане на надбъбречните жлези или хипофизната жлеза. Увреждането може да се дължи на инфекция, травми, автоимунни заболявания.
  • Кървене на вътрешни органи, включително и по време на раждане.

Кога не трябва да провеждате изследването?

Изследването на кортизол в кръвта може да не се проведе или получените от него резултати да не са полезни в следните случаи:

  • След физически или емоционален стрес.
  • По време на бременност.
  • При ниска кръвна захар.
  • При прием на някои медикаменти – противозачатъчни, естрогени, амфетамини, кортикостероиди.
  • При провеждане на радиоизотопно изследване 1 седмица преди провеждане на теста.
източници

http://www.fitneshrani.com

http://medpedia.framar.bg


Кортизолът е стероиден хормон, които се секретира от надбъбречните жлези. Наричан е още хормонът на стреса поради отделянето му след емоционални и физически стресови ситуации. Освен за индикатор на стреса в организма, е важен и за повечето функционални процеси в тялото. Най-високите нива на кортизол в организма са между 6-8 часа сутринта, като през деня те намаляват и достигат отново високи стойности към полунощ.
1298294535

7 причини за нисък тестостерон и оплешивяване


21-02-2011

Обикновено оплешивяващите мъже имат по-висок тестостерон от средностатистическия. Но има и такива, които са хем плешиви, хем с ниско либидо - както една позната споделя: "Прецакани от всякъде". Вижте кои са основните причини, в резултат на които мъжете оплешивяват и едновременно с това имат тестостерон под нормата.

Висок кортизол


Най-големият кошмар на тестостерона е повишеният кортизол. Накратко – тези два хормона са антагонистични. Кортизолът по своята природа е катаболистичен, докато тестостеронът – анаболистичен. Повишеното ниво кортизол у мъжете може да доведе до депресия и еректилна дисфункция. За да увеличите тестостерона и намалите оплешивяването, спете достатъчно, консумирайте пълноценни храни и най-вече намалете стреса.

Дисфункция на щитовидната жлеза


Ако работата на щитовидната жлеза е намалена, бива засегнат и метаболизма. Това кара организма да изпраща сигнали в цялото тяло, че е в състояние на глад и трябва да се премине към съхраняване на наличното. Последните неща от които се интересува вашето тяло по време на глад е косата и половите хормони.

Метаболитен синдром

Метаболитният синдром се характеризира с множество симптоми, влошаващи здравето. Дисбаланс на глюкозата в кръвта, високо кръвно налягане, високо ниво на триглицеридите, поясна затлъстялост са белезите, които характеризират и ниския тестостерон и намаляване на окосмяването на главата.

Недостиг на цинк


Цинкът е важен за косата и за половите хормони едновременно. Недостигът на цинк се свързва с намалено производство на сперма и намален тестостерон. Консумацията на месо, от животни, хранени с трева, ще ви осигури по най-ефективен начин този толкова важен елемент. неприятната новина в случая е, че в България е почти невъзмоно да се намери.

Недостиг на мастни киселини


Един адекватен прием на животинска мазнина и масло доставя на организма необходимите условия за ефективно производство на полови хормони.

Увеличена активност на ензима ароматаза


Увеличено ниво на мастна тъкан в тялото, съпроводено от недостатъчно тестостерон, произхождащо от неправилно хранене, водят да производството на повече естроген чрез ензима ароматаза. Увеличеното ниво на естроген при мъжете се свързва със загуба на косата. За да промените този процес се препоръчва спортуване и правилен хранителен режим.

Увеличен пролактин


Според някои научни изследвания, повишените нива на пролактин могат да доведат до сериозни нарушения на процеса на растеж на косата и либидото. Факт е, че мъжете, страдащи от гинекомастия страдат и от повишено количество пролактин.